"Моят път към теб" - Може ли любовта да пренапише миналото?

"Моят път към теб" - Никълъс Спаркс

Издателство: Ера

Страници: 320

Рейтинг:🌟🌟🌟🌟

Здравейте приятели,

Аз съм Габи и в това първо мое ревю ще говорим за романът на Никълъс Спаркс - "Моят път към теб" и заслужава ли първата любов втори шанс.

Отдавна не бях чела нещо на Никълъс Спаркс, но когато се лутах в библиотеката и се чудех коя от всичките прекрасни книги да избера библиотекарката ми предложи "Моят път към теб", обсипа я с хвалби, а и друг път ми е давала доста добри книги та реших да се доверя и определено не сгреших. Честно казано отначало бях леко песимистична, тъй като не бях на вълна романтика и сладникави книжки, но се радвам, че все пак я почнах и бях изненадана да разбера, че тази книга изобщо не е сладникава и лека. Започнех ли да чета ми беше доста трудно да се отделя от нея.

В романа се разказва за осемнайсет годишните Аманда и Досън, запознали се след като са групирани заедно в лабораторно упражнение по химия. Постепено двамата се влюбват, но принадлежащи на различни прослойки в обществото, тяхната любов е обречена: Аманда - от богато и почтено семейство, а Досън - беден, от семейство на крадци и разбойници. Въпреки усилията им, връзката на младите влюбените се разпада, докато съдбата не ги събира отново след години, поставени пред дилема: Кой път да изберат?

Въпреки тежките теми засегнати в книгата, стилът на Спаркс е доста лек и прави четенето на книгата лесно и приятно, като изключим постоянното плакане от моя

страна 😂😭. На места действието е леко забавено и объркано и това е единственото, което ме подразни в книгата, но като цяло развитието не беше нито твърде бавно, нито твърде бързо.

Героите са доста добре измислени и реалистични, а моят любимец е Досън. Въпреки непочтеното си семейство, той тръгва по свой собствен път, не обича лесните неща и се бори за всичко, което обича. Смятам че той е най-зрелият човек в книгата, държи на думата си и знае какво иска.

За разлика от него, Аманда е доста по нерешителна и на моменти слабохарактерна. Сякаш в юношеските си години беше по упорита и неостъпчива, а с времето започна все повече да заприличва на майка си, което изобщо не ми се понрави. Постоянно е пред дилема дали да избере любовта или семейството, като че ли с времето е загубила вяра в доброто и справедливото.

Краят на книгата ме изненада неприятно, Спаркс буквално грабна сърцето ми и го разби на хиляди парченца, може би аз съм твърде емоционална, но бях развалина след краят и. Може би това е единственото, което бих променила, но уви.

Въпреки всичко, смея да твърдя, че книгата е доста добра и си заслужава четенето. Дилеми, сблъсък на характери, сърцераздирателна любов са едни от многото неща, които може да очаквате от това емоционално влакче на ужасите. Ако сте фенове на романтиката определено няма да съжалявате.