"Училището за добро и зло“ - епично пътешествие в света на приказните герои

"Училището за добро и зло“ - Соман Чейнани

Издателство:Сиела
Страници:440

Рейтинг:🌟🌟🌟🌟🌟

Здравейте приятели,

Аз съм Лана и в това ревю ще ви разкрия впечатленията си за първата книга от поредицата (те са 5) на Соман Чеймани - "Училището за добро и зло". 

За пръв път чух за тази книга преди около две години от една американска влогърка, която обичам да гледам, но книгата още не беше публикувана в България. Въпреки това книжката доста ме заинтригува, тъй като обожавам книги основани на приказки, и когато видях, че е излязла и у нас страшно се развълнувах. 

В "Училището за добро и зло“ се разказва за две наи-добри приятелки: Софи и Агата, които живеят в Гавалдън. В селото вече 200 години, на всеки 4 години се отвличат по две деца, едното от които е най-красивото и добро, а другото - грозно,мръсно и лошо. След време хората започнали да разпознават изчезналите деца в детските книжки, които четат и се разнесла историята, че отвлечените деца отиват именно в специално училище, което ги учи да бъдат злодеи или принцеси/принцове. Дошъл е редът и на Софи и Агата, които изглеждат като най-подходящата двойка. Софи - най-красивото момиче в Гавалдън, няма търпение да бъде отвлечена в училището за добро, да стане принцеса и да намери принца си, а Агата - винаги облечена в черно, мразеща хората и отхвърляна от съселяните си, които я наричат "вещица", изглежда като идеалния кандидат за училището за зло. След като съдбите им се разменят обаче , Софи е изхвърлена в училището за зло, а Агата в доброто училище и на двете момичета тепърва им предстои да разберат кои са и да опознаят себе си.

Стилът на писане на Чейнани е много увлекателен и въпреки леко бавното си начало, книгата ме грабна и разгръщах страниците с нетърпение. Мога да кажа, че бавното начало се дължи по-скоро на изграждането на света в който се развива действието и това е още един от аспектите които много ми харесаха. Леко ми напомня на "Хари Потър", с типичния пансион, униформи, магии и заклинания, въпреки това и двете книги са доста различни, но бих казала че тази е почти толкова добра. А всеки който ме познава, знае че това е огромен комплимент, тъй като обожавам поредицата "Хари Потър". Както казах светът е изграден много добре и създава усещането, че си буквално в книгата и виждаш всичко, за което четеш.

Въпреки че повечето от героите ме дразнеха, в края на книгата открих, че съм странно привързана към тях. Освен Агата и Софи, в училището ходят деца на известни злодеи и принцове/принцеси от приказките, като един от главните персонажи е синът на крал Артур - Тедрос. Неговият герой претърпя известно развитие и за разлика от началото на книгата, до краят и той ми стана доста по-симпатичен. Бяха ни показани неговите мисли и съмнения и причините за държанието му. Въпреки това ми се стори леко слабохарактерен на фона на другите главни героини, но се надявам във втората книга да разберем повече за него.  

Сега да поговорим за Софи, не мога да си изкривя душата , рядко съм мразила някой герой чак толкова, тя е егоистична, повърхностна, обсебена от външния си вид и доста плитка. През по-голямата част от книгата не можех да я понасям, макар че трябва да призная че и тя имаше своите добри моменти. 

Агата е другата главна героиня, а и моята любима. Хуморът и ми допадна изключително много, а и най-силно се свързах с нейния персонаж. На вид тя е раздърпана, с мазна коса, винаги в черно. Дръпната е от хората и и харесва нейния живот на гробищата с котката и, и най-добрата и приятелка Софи. През цялата книга тя беше предана и никога не отказа да помогне на никого, и макар убедена че е зла и мразеща хората, вътре в нея се крие просто едно малко несигурно момиче, което се страхува да излезе от черупката си. Мисля че тя и Софи наистина израстват и откриват себе си в тази история.

                                                 

Трябва да кажа, че това, че книгата е за деца не трябва да ви заблуждава, всъщност сюжета е доста мрачен, а не липсва и насилие. Като цяло е по различно от това, което очаквах като имах впредвид, че е подобие на приказка, но това в никакъв случай не е лошо. Както мрачни, имаше и много забавни моменти в книгата, които ме караха да се смея на глас. Абе общо взето има от всичко по малко, обратите също не липсваха, въпреки че аз предполагах някой от тях, други ме изненадаха доста и нямах търпение да разбера какво става.

Не мога да не спомена и невероятната корица, както и илюстрациите в книгата които спомагат за по реалното усещане.

Като заключение искам да кажа, че 100% бих ви препоръчала книгата. Сюжета е изключително завладяващ, говори се доста за доброто и злото, и за това че "не трябва да се съди за книгата по корицата" както се казва. Героите са интересни и многопластови, и ще ви карат както да се смеете, така и да плачете. Аз нямам търпение да започна втората книга, а на вас приключението ви е гарантирано!